"КОСВЕНИ ЗАПОЗНАНСТВА" - от книгата "Слава" на Калин Терзийски

СЛЪНЧОГЛЕДИ ЗА КАЛИН - поредна част...

Художник на тази прекрасна творба е Ivaylo Voshtinarov 

"КОСВЕНИ ЗАПОЗНАНСТВА

Понякога досегът ми със славата е бил чрез посредници.
Един мой приятел, на когото няма да кажа името, един от малкото, на които няма, защото сърцето му е прекалено наранено, за да бъде човъркано с ръжена на чуждото суетно слово, а аз страдам за страдащите понякога почти до смърт - та той преди години загуби в катастрофа най-близките си хора.
И кой знае как решил да напише писмо на... не помня подробности, но някак си се свързал с Кърт Вонегът.
За мен Кърт Вонегът е най-величественото двуметрово двукрако създание, което е писало на човешки език. Той вероятно би казал - също и на котешки. Прочетох "Господ да ви поживи, мистър Роузуотър" - и това промени напълно живота ми.
Както казва Фрост - ...по запустелия път аз избрах и това промени всичко друго.
Чувството, което изпитвах към моя приятел, когато ми разказваше за кореспондецията му със стария Кърт, беше някаква невероятна смес от възхищение и страхопочитание.
Ще кажете - що за високопарни щуротии - просто някакъв старец отговорил на нещастно българско момче.
И си писали писма. В които Кърт, човекът, преживял клането в Дрезден, което му послужило за основа на един от най-великите му романи - "Кланица 5", му е давал кураж и му е дарил от огромното си, сърдечно съчувствие.
(Знаете ли, наистина изпитвам ужас от подозрението си, че е възможно да говоря на хора, които не знаят нищо от важните за мен неща - не са чели "Кланица 5", и ако се опитам да им разкажа за Вонегът и неговите велики романи, те няма да обърнат внимание, защото единственото, което знаят, е как да си ползват телефоните.)
Нищо особено няма в тоя свят за лишения от възторг!
...
Бъдете опиянени - казваше Бодлер, - бъдете опиянени!
Без опиянението този свят е мухлясал шкаф, в който живее самотен молец!
Знам еснафското и зло презрение към всичко голямо и блестящо - величието на таланта е убийствено за нищожествата.
Но стига съм се гневил - гневът е грях, любимият ми грях, апропо.
Просто исках да кажа, че моето момче, моят приятел, ми разказа как Кърт Вонегът го спасил с добрите си и мъдри думи в най-тежките му дни. Когато той бил останал сам и погубен от смъртта на близките си. Мислел за самоубийство, планирал го, бил повече от отчаян. А Кърт му вдъхнал смелост и светлина. И нещата лека-полека се оправили.
И аз - чрез него, слушайки думите му, бях също с Кърт Вонегът, аз получих - по пътя на човешката близост - близост с великия Кърт."

из "Слава" на Калин Терзийски / Kalin Terziyski